Разделяме се. В чашите ухае
кафето ни – последно откровение.
Усмихваме се, за да не признаем
излишното, нечакано вълнение.
И ето, в този миг недоловимо
превръщаме се в бездна от мълчание,
а спомените раждат се незрими.
Събуждат се и парят като рани.
(×2):
Зная, животът ни променя.
Тази среща ни разделя вече.
Вярвай, пазя още в мене
живота ни във тази малка вечност.
Дали се лъжем? Кой от нас е искрен?
Отивам си и късам тази струна,
но ето, казвам ти последна истина:
обичам те, обичам те без думи.
(×3):
Зная, животът ни променя.
Тази среща ни разделя вече.
Вярвай, пазя още в мене
живота ни във тази малка вечност.