Кратка вечност [Kratka večnost]

Разделяме се. В чашите ухае

кафето ни – последно откровение.

Усмихваме се, за да не признаем

излишното, нечакано вълнение.

И ето, в този миг недоловимо

превръщаме се в бездна от мълчание,

а спомените раждат се незрими.

Събуждат се и парят като рани.

(×2):

Зная, животът ни променя.

Тази среща ни разделя вече.

Вярвай, пазя още в мене

живота ни във тази малка вечност.

Дали се лъжем? Кой от нас е искрен?

Отивам си и късам тази струна,

но ето, казвам ти последна истина:

обичам те, обичам те без думи.

(×3):

Зная, животът ни променя.

Тази среща ни разделя вече.

Вярвай, пазя още в мене

живота ни във тази малка вечност.