Думи излишни няма –
само ефирна тишина,
сякаш в града сме двама.
Нека побърза сега нощта.
Щом угасне залеза с аромат на праскови,
ще мечтаеш влюбено за мен.
Ела, крадецо на мъка,
влез, не чакай на прага!
Виж, нощта ти помага –
тя за тебе е рай.
Ела, крадецо на мъка,
влез, не чакай да съмне!
Щом зората се върне,
мен ще помниш докрай.
Знай, че не съм икона,
нито земята ми е храм.
Мъките аз не помня;
мога само, само любов да дам.
Щом угасне залеза с аромат на праскови,
ще мечтаеш влюбено за мен.
(×3):
Ела, крадецо на мъка,
влез, не чакай на прага!
Виж, нощта ти помага –
тя за тебе е рай.
Ела, крадецо на мъка,
влез, не чакай да съмне!
Щом зората се върне,
мен ще помниш докрай.