Не зная как, но ето че сега
с годините забравям имената.
Забравям дати, спомени, лица
на много от случайните познати.
Забравям, ала още е във мен
и може би до края ще остава
една любов за сетния ми ден
във зимата студена да ме сгрява.
(×2):
Коя е тя, се питам неведнъж
и все не мога да си отговоря.
Дано да се излее като дъжд,
дано да ме опари като огън,
да ме опари като огън!
Безименна така ще си остане
надеждата във всеки порив нов.
Надеждата, че в зимата ни сгрява
не първата, а сетната любов.
(×2):
Коя е тя, се питам неведнъж
и все не мога да си отговоря.
Дано да се излее като дъжд,
дано да ме опари като огън,
да ме опари като огън!