Замиращите стъпки на жената
и гаснещия в здрача светъл шал…
И чувам – непознати и познати –
сигналите на тягостна печал.
Коя бе ти, коя бе ти, коя бе ти, която си замина?
Вълшебница ли страстна, или грях?
Орисница? Полубогиня –
вестителка на сълзи и на смях, на сълзи и на смях?
С какво ме надари? Със много рани.
И сред обичаните бях ли пръв?
Навярно си от многото измами
на моята виновно-грешна кръв.
Коя бе ти, коя бе ти, коя бе ти, която си замина?
А звуците от стъпките треперят
и здрачът се превръща в мрак могъщ.
И аз стоя – самотен като жерав –
от всички изоставен изведнъж.
Коя бе ти, коя бе ти, коя бе ти, която си замина?
Вълшебница ли страстна, или грях?
Орисница? Полубогиня –
вестителка на сълзи и на смях, на сълзи и на смях?