Кони привередливые [Koni priveredlivye] [Bulgarian translation]

По ръба на пропастта, над възхитителната урва

аз конете си с нагайка зашлевявам – и ги втурвам.

Нещо въздух не достига: гълтам облак, пия буря...

Чувствам с гибелен възторг: пропадам, падам, не сънувам!

Не препускайте така, коне, поспрете!

Забравете бича – няма жал!

Боже, колко своенравни са конете...

Ще умра неживял, песента недопял.

Аз вода ще им налея,

аз куплета ще допея –

само още миг над пропастта

да оцелея...

Ще загина – като пухче ураганът с длан ме смита.

И в галоп ще ме отнасят сутринта в шейната – леден.

Обуздайте, мои кончета, безумните копита,

удължете малко пътя към приюта ми последен!

Не препускайте така, коне, поспрете!

Не, не слушайте бича ми, не!

Боже, колко своенравни са конете...

И не си доживях... Да допея поне...

Аз вода ще им налея,

аз куплета ще допея –

само още миг над пропастта

да оцелея!

Но – успяхме: закъснение при Бог не е прието.

И защо там пеят ангели със злоба в гласовете?!

Или вече се побърка от ридание звънчето,

или аз крещя да спрат, да не летят натам конете?!

Не препускайте така, коне, поспрете!

Галопирайте без крила!

Своенравни се оказаха конете...

И не си доживях, и не съм си допял...

Аз вода ще им налея,

аз куплета ще допея –

само още миг над пропастта

да оцелея.