Като ярки птици в мрака, в мрака се стопиха
думите, които времето разпръсна,
и ще прозвучи навярно много тихо
онова, което казваш твърде късно.
И ще прозвучи навярно много тихо
онова, което казваш твърде късно.
(×2):
Колко думи и все не мога
да им дам и душа, и плът!
Ала днес те обичам много, много
и изглежда за първи път.
Все те отминавах или пак те срещах –
бързах да се скрия сред познанства нови.
Знаех, че към тебе ме привлича нещо,
но едва сега разбрах, че е обич.
Знаех, че към тебе ме привлича нещо,
но едва сега разбрах, че е обич.
(×2):
Колко думи и все не мога
да им дам и душа, и плът!
Ала днес те обичам много, много
и изглежда за първи път.
За първи път…