Когато ти си тръгна в тъмнината,
след теб остана само тишина.
Прегърна ме до болка самотата,
като змия над моята душа.
Безумно се въртя и обикалям,
да стане чудо моля се без глас.
Вратите със надежда се отварят,
но няма те и всичко тук е мраз.
Черно-белите ми дни ела и съживи,
две думи ми кажи.
Тъне в преспи любовта
без твойта топлина,
измръзнала в студа.
Когато ти си тръгна нямах сили
на колене молитви да шептя.
Заклевам те - където и да идеш,
да те преследва моята тъга.
Очите ми в съня ти да изгарят
с лъчи на нежни огнени звезди
и нощите със обич да те галят,
завинаги да се завърнеш ти.