Когато ти си отиваш, моите ръце се отпускат и понякога се боя, че те няма да те докоснат. Когато ти си отиваш, аз се превръщам в едно очакване по тебе и зная, че това е само началото на твоето завръщане.
Когато ти си отиваш,
след тебе си тръгва нощта
и звъни тишината,
сякаш сгушена в ранния час.
Когато ти си отиваш,
след тебе си тръгва нощта
и остават след тебе
като три чудеса на света
твойте стъпки, паважът и аз.
Срещу мене дърветата тичат,
ветровете разперват крила
и очите ми викат: „Обичам!“,
и сърцето ми вика: „Ела!“,
и ръцете ми викат: „Обичам!“,
и очите ми викат: „Обичам!“,
и сърцето ми вика: „Ела, ела, ела!“
Когато ти си отиваш,
след тебе пристига денят
и усмихнат ми казва „добро утро“ лъчистият ден.
Когато ти си отиваш,
„добро утро“ ми казва деня,
„добро утро“ – това е най-големия радостен път,
с който ти се завръщаш при мен.
Когато ти си отиваш,
градът се пробужда от сън
и антените стенат под сребристия утринен мраз.
Когато ти си отиваш,
градът се пробужда от сън,
но е топло след тебе, сякаш три чудеса пеят вън:
твойте стъпки, паважът и аз.
Срещу мене дърветата тичат,
ветровете разперват крила
и очите ми викат: „Обичам!“,
и сърцето ми вика: „Ела!“,
и ръцете ми викат: „Обичам!“,
и очите ми викат: „Обичам!“,
и сърцето ми вика: „Ела, ела, ела!“