Минават облаци, минават,
летят годините по тях,
но не за миг във нас остават
случайните им сенки, ах.
Минават облаци, минават
и облакът на младостта,
и всяка сянка бръчка става,
но не изчезва любовта.
(×2):
Старинна шапка със цветя
остава в твойта памет –
отдавна спомен стар е тя,
а спомените мамят, мамят.
А всичко, всичко се изменя,
приема образ нежелан –
ръката, станала студена,
не търси вече топла длан.
И сякаш, сякаш ни отнася
простор, спокойно свечерен,
и пак просветва малък блясък
неугасим, неугасен.
Старинна шапка със цветя
остава в твойта памет –
отдавна спомен стар е тя,
а спомените мамят, мамят.
Старинна шапка със цветя
остава в твойта памет –
отдавна спомен стар е тя,
а спомените, а спомените мамят, мамят. (×2)