Когато отиваш там, при другия,
ти тръгвай спокойно, както правиш всеки ден,
когато отиваш да купуваш,
спокойно излизай – така е по-добре за мен.
А после върви, върви, върви,
при него иди, иди, иди,
не искам да знам къде си ти,
макар че боли.
И пак ме лъжи, лъжи, лъжи,
когато останем с теб сами,
когато се връщаш чак в зори
със тъжни очи.
Когато си вече там, там, при другия,
недей да го лъжеш, че ти обичаш само мен,
защото за него аз съм другия,
при който ще можеш да се върнеш някой ден.
А ти си мисли, мисли, мисли,
за него, за мен мисли, мисли
и как ще се връщаш пак в зори,
а аз ще мълча.
А после върви, върви, върви,
при него иди, иди, иди,
не искам да знам къде си ти,
макар че боли.
Когато се връщаш там от другия,
върни се спокойно, както правиш всеки ден –
така ще повярвам във заблудата,
че тя е последна, и пак щастлива ще си с мен.
Ти пак излизаш. Само недей се обръща.
Все едно. Вече всичко разбрах.
Аз съм чужда радост прегръщал
и съм плакал заради чуждия смях.