Когато луната изплува [Kogato lunata izpluva] lyrics

Полека изплува от облака бял

Сребристия кръг на луната

И грейна простора отново видял,

Че с обич е пълна земята.

Лунни лъчи,

В колко очи

Капчица обич от вас запламтява!

Лунни лъчи,

Колко очи

Пият от вашата прелест тогава!

И тъжният вече дори не тъгува,

Когато луната изплува.

А който е тръгнал с любима в нощта,

Пак приказка сякаш сънува,

Че има безкрайно красиви неща,

Когато луната изплува.

Лунни лъчи,

В колко очи

Капчица обич от вас запламтява!

Лунни лъчи,

Колко очи

Пият от вашата прелест тогава!

И тъжният вече дори не тъгува,

Когато луната изплува.