Полека изплува от облака бял
Сребристия кръг на луната
И грейна простора отново видял,
Че с обич е пълна земята.
Лунни лъчи,
В колко очи
Капчица обич от вас запламтява!
Лунни лъчи,
Колко очи
Пият от вашата прелест тогава!
И тъжният вече дори не тъгува,
Когато луната изплува.
А който е тръгнал с любима в нощта,
Пак приказка сякаш сънува,
Че има безкрайно красиви неща,
Когато луната изплува.
Лунни лъчи,
В колко очи
Капчица обич от вас запламтява!
Лунни лъчи,
Колко очи
Пият от вашата прелест тогава!
И тъжният вече дори не тъгува,
Когато луната изплува.