В неповторим свят ме отнесе за миг.
Беше красиво, нали?
Точно като на филм.
Необясним, трескав и неподреден
разклати покоя във мен.
Утре дали е ден?
Не, не, да губя себе си, не искам.
Не, не и теб.
На дисплея няма знак и няма име.
Не навреме те обичам.
Ще напиша „Личен код „любов“ – заличен“.
Толкова ли кратък е филма за мен?
Краят пълзи уморен.
Утре дали е ден?
Нямам очи, вече не виждам нищо.
Нямам мечти – мразя и тях, и всичко.
Губейки те, себе си не познавам.
Губейки те, някак си ослепявам.
Не, не, да губя себе си, не искам.
Не, не и теб.
(×2):
На дисплея няма знак и няма име.
Не навреме те обичам.
Ще напиша „Личен код „любов“ – заличен“.