Кочо [Kocho] lyrics

Припев:

Перущице бледна, гнездо на герои,

Слава, вечна слава на чедата твои,

На твоята пепел и на твоя гроб,

Дето храбро падна въстаналият роб!

Поклон на теб граде, пепелище прашно,

На борба юнашка свидетелство страшно!

Ти глава не клюмна и меча не даде

И своята светиня срамно не предаде!

Храмът беше пълен с деца и невести,

С въстаници бодри и бащи злочести,

Които борбата в тез зидове сбра.

Участта си всеки вече я разбра.

Църквата беше прилична на пещ,

Задушена, пълна със въздух горещ

И със дим барутен. Свирепият глад

Надаваше вече своя вик познат.

Децата пищяха уплашени, бледни

Пред майки убити и трупове ледни.

Припев:

Перущице бледна, гнездо на герои,

Слава, вечна слава на чедата твои,

На твоята пепел и на твоя гроб,

Дето храбро падна въстаналият роб!

Поклон на теб граде, пепелище прашно,

На борба юнашка свидетелство страшно!

Ти глава не клюмна и меча не даде

И своята светиня срамно не предаде!

Отвън враговете, диви, побеснели,

Сган башибозуци храма налетели,

Фучаха, гърмяха, надаваха рев

И падаха мъртви във немощен гнев.

Главатарят техен, в кръв топла оквасен,

На таз жътва дива гледаше безгласен

И страхът неволно обзе му духът

Пред тез раи слаби, що сееха смърт.

И сганта, упита от лакома стръв

И гладна за блудство, за месо и кръв

Изскърца със зъби.

Във тоя миг Кочо, простият чизмар,

Наранен, отслабнал и бунтовник стар,

Повика жена си, млада хубавица,

На гърди с детенце със златна косица

И рече: "Невясто, виж, настава сеч

И по-лошо нещо, ти разбираш веч!

Искаш ли да умреш?"

И клетата майка, бледна, луда, няма

И без да се вайка, сложи се детето с двете си ръце

И кат го целуна в бялото челце извика:

"То да е отзади. Удряй!"

И Кочо ножът си извади кървав из гърди

И чучур червен бликна и затече

И Кочо втрещен погледна детето.

То плачеше, клето!

"Майка ти не ще е сама на небето!"

Рече и замахна като в някой сън

И възви глава си, пламнала в огън.

Главицата падна, трупът се затресе

И кръвта детинска с майчина се смеси.

И Кочо пак рече: "Не остана мощ,

Но за един удар имам сила йощ!"

И ножът димящи опря с две ръце

Право дето тупа негово сърце.

И падна обагрен, грозен, страховит

С отворени очи и със нож забит.

Припев:

Перущице бледна, гнездо на герои,

Слава, вечна слава на чедата твои,

На твоята пепел и на твоя гроб,

Дето храбро падна въстаналият роб!

Поклон на теб граде, пепелище прашно,

На борба юнашка свидетелство страшно!

Ти глава не клюмна и меча не даде

И своята светиня срамно не предаде!