Мина вече година
откакто не усещам
на хляб и вода съм
само за теб, за теб мисля.
Не е това живот нито съществуване
само млада чакам бързо старостта
и кълна теб
нека ми простят светците.
Кой ме, кой ме накара
да те обичам сляпо
да ми, да ми всичко
твое бъде свято,
когато с нея си ме лъгал лесно
знам аз къде, а знам и как.
Кой ме, кой ме накара
да те обичам сляпо
моя рано, моя болко
още от Бога търся спасение,
а знам да е твърде късно за нас.
Нямам вече сълзи
нямам вече мъка
само имам желание
за загуба на паметта.
Защото не е това живот
нито съществуване
само млада
чакам бързо старостта.