„Какво ли е чувството при свободното падане?” –
Попита момчето, с блясък в очите.
Да знаеш защо славеят пее
Е отговорът на всички въпроси.
Спускам се към света необезопасена,
Моите фантазии се въртят около мен.
Освободена от оковите на гравитацията
Аз се кълна в небесата, които мога да докосна.
Танцувам с духът на въздуха
В този толкова открит и чист океан.
Правя любов с боговете там горе,
През това мое толкова смело моминско пътешествие.
Приземявам се безопасно в синята лагуна.
Не знам дали това е Земята или Луната.
Радостта от живота вече не е само маска.
Раят, който открих ще трае вечно.
Отлитам на юг с дивите гъски.
Душата ми най-после намери покой.
Няма значение, че хората нямат крила
Докато мога да чувам песента на славея.