Knebel [Bulgarian translation]

Обичам слънцето, палмите и морето,

обичам небето, следвам облаците с очи,

обичам студената луна, когато е пълнолуние,

а тебе обичам – със запушалка в устата.

Обичам пълни чаши, улиците, когато са празни,

обичам животните, хората – не чак толкова,

обичам гъстите гори, поляните, когато са изпълнени с цвят,

а тебе обичам – със запушалка в устата.

Животът е просто, просто тъй тежък,

би било тъй просто, ако би било по-просто.

Всичко ли е предопределено, има ли всичко причина?

А ти си съвсем тиха, имаш запушалка в устата.

Обичам леки момичета и тежки вина,

обичам твоята майка, баща ти - не чак толкова,

не обичам децата, обявявам го тук,

а тебе обичам – със запушалка в устата.

Обичам сълзите по твоето лице,

обичам се себе си, себе си не обичам.

Сърцето (ми) е разбито, душата е тъй ранена,

а ти гледаш към мен със запушалка в устата.

Животът е тъжен, животът е тежък,

бих го обичал, ако беше по-прост.

Светът продължава да се върти, земята е кръгла,

около теб не се върти нищо, имаш запушалка в устата.

В устата – да!

Мразя те,

мразя те,

мразя те,

мразя те.

Животът е просто, просто тъй тежък,

би било тъй просто, ако би било по-просто.

Всичко ли е предопределено, има ли всичко причина?

А ти си съвсем тиха, имаш запушалка в устата.

В устата!