Клоунът [Klounǎt] [Transliteration]

Превива цирка кръглият си гръб,

щом клоунът танцува неуморно,

но външността, излята във калъп,

разпада се във тясната гримьорна.

На масата е другото лице

разтегнато от смях, наивно бяло,

а истинското в двете му ръце –

пред матовото тройно огледало.

А истинското в двете му ръце –

пред матовото тройно огледало.

Клоунът след чаша чай си тръгва, тръгва уморен,

изгубва се в прегръдката на мрака.

Клоунът сега е пак съвсем, съвсем обикновен

до утре, до утре, до утре,

до утре вечер в другия спектакъл.

До утре, до утре, до утре,

до утре вечер в другия спектакъл.

Той пак е сам, говори без слова

с предметите от своята окръжност.

Бе писал някой нещо за това,

че клоунът винаги е тъжен,

макар че не на всеки в този свят

безценното предимство е донесъл

изкуството да бъде вечно млад

и през сълзи дори да бъде весел.

Изкуството да бъде вечно млад

и през сълзи дори да бъде весел.

Клоунът след чаша чай си тръгва, тръгва уморен,

изгубва се в прегръдката на мрака.

Клоунът сега е пак съвсем, съвсем обикновен

до утре, до утре, до утре,

до утре вечер в другия спектакъл.

До утре, до утре, до утре,

до утре вечер в другия спектакъл.