Превива цирка кръглият си гръб,
щом клоунът танцува неуморно,
но външността, излята във калъп,
разпада се във тясната гримьорна.
На масата е другото лице
разтегнато от смях, наивно бяло,
а истинското в двете му ръце –
пред матовото тройно огледало.
А истинското в двете му ръце –
пред матовото тройно огледало.
Клоунът след чаша чай си тръгва, тръгва уморен,
изгубва се в прегръдката на мрака.
Клоунът сега е пак съвсем, съвсем обикновен
до утре, до утре, до утре,
до утре вечер в другия спектакъл.
До утре, до утре, до утре,
до утре вечер в другия спектакъл.
Той пак е сам, говори без слова
с предметите от своята окръжност.
Бе писал някой нещо за това,
че клоунът винаги е тъжен,
макар че не на всеки в този свят
безценното предимство е донесъл
изкуството да бъде вечно млад
и през сълзи дори да бъде весел.
Изкуството да бъде вечно млад
и през сълзи дори да бъде весел.
Клоунът след чаша чай си тръгва, тръгва уморен,
изгубва се в прегръдката на мрака.
Клоунът сега е пак съвсем, съвсем обикновен
до утре, до утре, до утре,
до утре вечер в другия спектакъл.
До утре, до утре, до утре,
до утре вечер в другия спектакъл.