Изведнъж, както си седях на балкона,
те видях случайно да минаваш с някого другиго
Изглежда, че вече не си сама в живота
Изживяваш една голяма любов
И тогава влязох вкъщи тайно
За да платя скъпо любовта
Спускам завесите да не виждам
онези моменти, в които го прегръщаш
Изгасям всички светлини сам да плача
И да слушам, както преди, да ми обещаваш звездите
Нараних се, задето вървеше ръка за ръка с някакъв непознат пред квартала ми
Тази картина, Боже мой, е като нож
И влязох вътре, за да плача в ъгъла си
Бавно затворих прозореца си
И потърсих в руините мечтата си
Спускам завесите да не виждам
онези моменти, в които го прегръщаш
Изгасям всички светлини сам да плача
И да слушам, както преди, да ми обещаваш звездите