Чувам как звънят на пътя
стъпките ти бързи, леки.
Малка китка аз ти нося –
спри, вземи я ти от мене.
Китката е знак за обич –
в нея всеки цвят е вечен
и от светло слънце грее,
щом едно сърце го чака.
(×2):
Тази китка ще закича
във косите разпилени.
Чувствам колко те обичам,
щом застанеш ти до мене.
Ти се смееш със очите
като огън дяволити
и ръцете ни се сплитат,
както всяка нощ – тревите.
(×3):
Тази китка ще закича
във косите разпилени.
Чувствам колко те обичам,
щом застанеш ти до мене.