Хора и улици, град като град.
Киното тука е целият свят.
Схлупено, сбутано, с малък екран,
два пъти седмично – космос голям.
Раждат се образи, литват мечти,
ронят се спомени, парят звезди.
„Хора и улици, ден като ден“ –
може би помните този рефрен.1
Чувате музика, есенен валс.
Пролет е, пролет е още за нас.
Раждат се образи – наши мечти,
ронят се спомени – наши съдби.
Хора и улици, град като град.
Хора и улици, свят като свят.
Времето – вечният наш режисьор,
времето само няма дубльор.
1. Препратка към песента „Хора и улици“, изпълнена от Мими Иванова и Борис Гуджунов.