Насред един изоставн град съм..
Хвърлих пръст, дъжда ме валя, но виж тук съм...
Някои неща, когато ги изгубиш не се радваш.
Тялом съм тук, но духа ми не го приема...
Казах си лъжа...
Самотен съм така пожелах...
На парчета са всички огледала...
Вътре има някой, който кърви....
В живота ми каквото имаше избрах, аз го пожелах...
Вече сутринта като се събудя не чувам гласът на майка си..
Някои неща когато ги загубиш нямат значение..
Тялом съм тук, но духът ми не го приема...
Казах си лъжа...
Самотен съм така пожелах...
На парчета са всички огледала..
Вътре има някой, който кърви..
Не издадох тайната..
Искат смелост такива признания..
Трудно е произнасянето...
Това е единствения ми страх...