Казвай ми каквото копнея да чувам,
казвай ми на висок глас и тихо,
казвай ми колко много ме обичаш.
Казвай ми с кожата си, с топлина,
казвай ми слепи думи,
казвай ми „любима“ хиляди пъти.
Главата ми бучи като пчелен кошер,
вдлъбнатината ни в леглото
пазя и топля.
Думите ти благоухаят,
звучат с множество тоналности,
с любов.
Казвай ми с имената на всички цветя,
казвай ми по-красиво отпреди,
казвай ми: „Любима, обичам те.“
Главата ми бучи като пчелен кошер,
вдлъбнатината ни в леглото
пазя и топля.
Думите ти благоухаят,
звучат с множество тоналности,
с любов.
Казвай ми с имената на всички цветя,
казвай ми по-красиво отпреди,
казвай ми: „Любима, обичам те.“
Казвай ми с думи и ридания,
казвай ми, че никога с никого,
казвай ми, вече не искаш да се познаваш.
Копнея за твоите думи –
казвай каквото искаш –
няма да ги разнищвам,
можеш и лъжи.