Още си тук по някакъв начин,
Още си тук до мен,
След всичките години ме гледаш в сънищата.
Още не искам да отидеш,
Още не мога да разбера,
Защо, за какво да ти вярвам?
Никога не искам да губя ума си пак,
Никога не искам да рискувам сърцето ми пак,
Никога не искам да живея тези болки отново
заради теб.
Никога не искам да съм сам пак,
Никога не искам да съм самотен пак,
Никога не искам да страдам страшно така пак,
заради теб.
Но никой не е като теб,
Приемам го на края.
Как бихме били кой да знае
Една къща, едно дете, едно куче,
Понякога започвам да мечтая
Сами си го развалихме,
Голямата ни щастлива мечта,
Знаеш, че ми липсваш все още
Никога не искам да губя ума си пак,
Никога не искам да рискувам сърцето ми пак,
Никога не искам да живея тези болки отново
заради теб.
Никога не искам да съм сам пак,
Никога не искам да съм самотен пак,
Никога не искам да страдам страшно така пак,
заради теб.
Още има други,
Още привликателни.
Но съм длъжен да ти признавам,
че няма като теб.
Приемам го на края.
Никога не искам да губя ума си пак,
Никога не искам да рискувам сърцето ми пак,
Никога не искам да живея тези болки отново
заради теб.
Никога не искам да съм сам пак,
Никога не искам да съм самотен пак,
Никога не искам да страдам страшно така пак,
заради теб.
Но никой не е като теб,
Приемам го на края.
Но никой не е като теб,
Приемам го на края.