„Не сте на седемнайсет“ –
някои вероятно биха рекли.
„Желанието отминава,
с времето ще останат само ядовете.“
Истински ми е жал за такива –
никога няма да оценят
моето запленение.
Когато влизаш сутрин
и скъсваш лентата на дните,
аз не вярвам, че остаряваме,
и усещам искрата,
която не престава.
Връзката е все тъй силна както преди.
Когато си близо до мен,
дъхът ми винаги се затаява.
Чувам как в тишината
зазвучава песента за крилете –
може днес тоновете ѝ да са по-тихи,
само че знам, че са по-шарени.
Когато влизаш сутрин
и скъсваш лентата на дните,
аз не вярвам, че остаряваме,
и усещам искрата,
която не престава.
Връзката е все тъй силна както преди.
„Не сте на седемнайсет“ –
някои вероятно биха рекли.
Ние можем само да се смеем;
какво изобщо е възрастта!
С глупости няма да си блъскам главата,
безгрижно ми е,
нищо не ми липсва.
(×2):
Когато влизаш сутрин
и скъсваш лентата на дните,
аз не вярвам, че остаряваме,
и усещам искрата,
която не престава.
Връзката е все тъй силна както преди.