Още се мъча да оправдая
кривата дума, дето ми каза.
Още се мъча, ала си зная –
всичката мъка ще е напразна.
Разумът тъкмо в нещо се хване,
чувствата минат и всичко сринат.
И си остава в мен тая рана –
несмъртоносна, но нелечима.
Плаче душата – пукната стомна.
Аз я залепям, тя знае само:
всеки трябва да знае, всеки трябва да помни –
казана дума – хвърлен камък!
Всеки трябва да знае, всеки трябва да помни –
казана дума – хвърлен камък!
Още се мъча да оправдая
кривата дума, дето ми каза.
Още се мъча, ала си зная –
всичката мъка ще е напразна.
Плаче душата – пукната стомна.
Аз я залепям, тя знае само:
всеки трябва да знае, всеки трябва да помни –
казана дума – хвърлен камък!
Всеки трябва да знае, всеки трябва да помни –
казана дума – хвърлен камък!
Плаче душата, плаче душата – пукната стомна, пукната стомна.
Аз я залепям, тя знае само:
всеки трябва да знае, всеки трябва да помни –
казана дума – хвърлен камък!
Всеки трябва да знае, всеки трябва да помни –
казана дума – хвърлен камък!