Като земята съм, ако усетя,
че ти си истинският мой живот.
Като земята ни над теб ще светя
на твойте земни дни да давам плод.
Ще стана златен клас, насън, насън отронен,
на твойто чело пътьом да гори.
Ще стопля вятъра под небосклона
с голяма песен той да те дари.
Небето ще ти дам, света да видиш
и тайната му как е сътворен.
Поискаш ли от мене да си идеш,
от моя вик ще бъдеш изгорен.
И няма в сънищата аз да стена,
и няма за това да нося грях.
При мене ще останеш, пак при мене,
една безсмъртна шепа прах.
Като земята съм, ако усетя,
че ти си истинският мой живот.
Като земята ни над теб ще светя
на твойте земни дни да давам плод.
Ще стана златен клас, насън, насън отронен,
на твойто чело пътьом да гори.
Ще стопля вятъра под небосклона
с голяма песен той да те дари.
Небето ще ти дам, света да видиш
и тайната му как е сътворен.
Поискаш ли от мене да си идеш,
от моя вик ще бъдеш изгорен.
И няма в сънищата аз да стена,
и няма за това да нося грях.
При мене ще останеш, пак при мене,
една безсмъртна шепа прах.