Като въздишка беше всичко –
така жестоко кратко,
така безмерно щедро…
Като въздишка беше.
В жестоката му краткост
погинаха безкрайности,
преди да са разтворили
безкрая си пред нас.
В безмерната му щедрост
умря огромно слънце,
преди да е изгряло
на нашето небе.
(×2):
Като въздишка беше всичко –
така жестоко кратко,
така безмерно щедро…
Като въздишка беше.
В жестоката му краткост
погинаха безкрайности,
преди да са разтворили
безкрая си пред нас.
В безмерната му щедрост
умря огромно слънце,
преди да е изгряло
на нашето небе.
(×3):
Като въздишка беше всичко –
така жестоко кратко,
така безмерно щедро…
Като въздишка беше.