Да поседнем, любов, като в старото време,
преди всеки от нас своя път да поеме.
Да премине пред нас като филмче архивно
наниз смешни мечти, чак до сълзи наивни.
Да премине пред нас като филмче архивно
наниз смешни мечти, чак до сълзи наивни.
Ще се видим със теб във нелепа гротеска.
(А финалът горчи, а финалът е днеска!)
Да поседнем, любов, като в старото време.
Укротената страст пред вратата ни дреме…
Да поседнем, любов, като в старото време.
Укротената страст пред вратата ни дреме…
Тъй – очи във очи – нека миг поседиме.
Може някой от нас да прошепне „Прости ми!“
И взривени от вик, ще се сливаме бавно…
(Както беше преди, както беше отдавна.)
Да поседнем, любов. Заблудено от мрака
цигуларче щурче пред вратата ни чака…
Да поседнем, любов. Заблудено от мрака
цигуларче щурче пред вратата ни чака…
(×3):
Тъй – очи във очи – нека миг поседиме.
Може някой от нас да прошепне „Прости ми!“