Мислите ми, знам, прозират
като роклята по мене.
Забраних им, но не спират
да ме връщат все към тебе.
Не помага и грима ми
моите чувства да скрия.
Ти разбираш и без думи.
Ти на пръсти ме познаваш
след онази лудост наша.
Ти навярно осъзнаваш
как от себе си се плаша.
Но отново нарушавам
всяка моя забрана.
Полудявам да те нямам,
тази нощ ще остана с теб!
Припев:
И като буря
след дълго затишие
пак ще забравя
за всяко приличие
и пак ще вляза
във твоята кожа
като зараза.
Късно ни е да играем
положителни герои.
Не е за последно, знаем –
всичко пак ще се повтори.
В погледа ти пак усещам
стар пожар незагаснал.
Може много да е грешно,
но в сърцето ти аз съм, знам.
Припев: (×2)
И като буря
след дълго затишие
пак ще забравя
за всяко приличие
и пак ще вляза
във твоята кожа
като зараза.