О, нека слънцето грее в лицето ми и звездите изпълнят съня ми.
Аз съм пътешественик във времето и пространството, за да се върна там, където съм бил,
Да седна между старейшини на приветлива раса, каквато светът рядко е виждал.
Те говорят за дните, заради които стоят и чакат, дните, когато всичко ще бъде изяснено.
Приказки и песни на език с весела изящност, чиито звуци галят моите уши.
Нито дума не разбирах от чутото, но историята ми бе напълно ясна.
О, аз летях, майчице, няма никакво съмнение,
Аз летях, няма съмнение, без съмнение
Всичко наоколо покафенява, докато слънцето изгаря земята,
А очите ми се пълнят с пясък, докато оглеждам тази пустинна земя,
Опитвайки се да открия, опитвайки се да открия къде съм бил.
О, ти, лоцмане на буря, който не оставя следа, като мисли в съня,
Ти, който скри пътя, довел ме до това място на жълт пустинен екран,
Мой Шангри-ла, под лятната луна, аз ще се върна отново,
Уверен, като прах, носещ се високо, през юни, докато пресича Кашмир.
О, баща на четирите вятъра, надуй платната ми през море от години,
Без провизии, но с открито лице, през проливите на страха.
Когато поема, когато поема пътя,
Когато открия, когато открия начина, ти остани.
О, да-да, о, да-да, когато съм отчаян,
О, да-да, о, да-да, когато съм отчаян, толкова отчаян,
О, мила моя, о, мила моя, нека те отведа там.
Нека те отведа там. Нека те отведа там.