Не виждам огъня нощем
и няма сън, през който
да мина в твоя тъмен свят.
Подреждам в кръг незавършен
от мен изпуснати мисли
и чакам в тъмния ти свят
те да блеснат.
И небето над мен,
и небето над мен те иска,
а морето е в мен – прелива.
В изплетен мрак се разхождам –
там има страх!
Изгубен вятър вее хлад.
Следи от пепел избират
самотни в мен да се скрият –
изгарят в моя тъжен свят,
за да блеснат.
И небето над мен,
и небето над мен те иска,
а морето е в мен,
а морето е в мен – прелива.
И небето над мен,
и небето над мен те иска,
а морето е в мен – прелива.
Прелива… (×3)
(×2):
И небето над мен,
и небето над мен те иска,
а морето е в мен,
а морето е в мен – прелива.
А морето е в мен – прелива. (×3)