Защо, сърце мое, пак толкова пустота?
Защо в очите ми има толкова болка?
Защо беше предадено още веднъж?
Защо за теб има само един път?
Искаш много от едно каменно сърце
Колко пъти ти го казвах през нощта
Но ти чак след последната рана започна да чувстваш вина заради белезите
Сърце мое, ти беше стъклено
А тя- един камък
Казах ти го, но ти си знаеш своето
Щом си се захванало с нея, брой парчетата
За да се научиш да плащаш, когато обичаш грешния човек
Защо, сърце мое, всичко даде ти?
Защо не запази нещо и за мен?
Защо се подписа на един празен лист
да вземе тя това, което аз мислех за спечелено?
Сърце мое...