С настъпването на всяка вечер си казвам сега ще дойде.
Толкова много обикнах, че не мога да спра и за една минута.
Ти моята душа ли си, какво си, моят ангел без крила ли си?
На жадния в пустинята да дам ли морето?
Моя тъмноока, със сърце пистолет.
Веднъж те имаше, аз много обичам любовта.
Но имам такъв навик,
много ценя идването ти, заминаването ти не обичам.