Капричио [Kapričio] lyrics

Неземната любов по земен път,

прокудена от времето, пътува.

И затова душата ми жадува

контрастни сили да я завъртят.

Да светне риск, обвит от страхове.

Да грейне лъч, от сенките размътен.

Покоя да пищи от ветрове,

ако поискаш – нека са предсмъртни.

Крилатото от птиците дърво

внезапно от любов да се запали.

И този жест да стане тържество,

каквото никога не сме видяли.

Под плътните реки на есента

да се свлече небето ни кафяво.

И зимата с ръката на студа

със лятно слънце да ни съюзява.

Желания – последни може би –

във делника на прозата си виждам…

С небесната любов ме ненавиждай,

със земната омраза ме люби!