Капки роса, капки дъжд,
капки пот, капки кръв –
това е любовта.
Казвай я днес, а утре още
ще е стотната и първата дума –
това е любовта.
Дума, веднъж безпомощна и потъваща
като хартиен гълъб,
който вятърът е повалил.
Друг път – разливащо се слънце,
когато смехът и плачът са наобратно,
а лудият е крал.
Капки небе, капки земя,
капки светлина, капки блато –
това е любовта.
Тя струи от мен, струи и от теб.
Веднъж е зла, друг път е свята.
Това е любовта.
Тя е като треска под кожата, безкрайна пустош
и надвиващ стражата сън –
тя е падане отвисоко.
А друг път – красиво нажежен спусък,
когато в себе си от щастие умираш
и искаш да даваш.
С любов през май се свлича
нежната кора от брезите.
Любовта като мъзга се стича.
Кажи, кажи кога,
кога за първи път си отпил онази лоза със солта1
и те е било страх, че любовта ще те заболи
капка по капка.
Капки блаженство, капки благоухание,
капки в развалините на паднали крепости –
това е любовта.
Гола в блатото, боса сред тръните,
сладко главозамайване от страх в очите
носи любовта.
Ходи с одрани дънки, не се пита на колко години е,
а по стените очертава двойна сянка
и двойно лице.
Когато дойде, изкупва целия свят
и всяка голяма мечта и подвиг,
дъжд и сияние.
С любов беглите думи
стават стихотворения.
С любов към нас звездите в мрака
се стичат в капките.
И както тонът иска отново да звучи със струната,
така и човек мечтае, дорде иска да живее,
да пие капки любов. (×3)
1. Предполагам, че се има предвид сълзи, понеже са солени.