Капитана не спи,
в океана е взрян капитана
и реве, и кипи,
и звездите гаси океана.
Всяка мачта скрипти,
всяка рея звънти като струна
и лети, и лети,
и лети с триста възли тайфуна.
През тропически мрак
води кораба свой капитана –
най-добрия моряк
от Червено море до Хавана.
Десет градуса – вест,
тишина и тайфуна го няма.
Над екваторен лес
се люлее луната голяма.
Едно малко момче
отразено се вглежда в морето.
То навежда глава,
то очи срещу слънцето свива.
И усмихва се то,
и протяга под мостчето длани.
Ах, разбирам защо:
добър път, добър път, капитане!
През тропически мрак
води кораба свой капитана –
най-добрия моряк
от Червено море до Хавана.
Литват риби ята
и се стрелват зелени акули,
и витлото тъче
в океаните ивица бяла.
Капитана не спи,
в океана е взрян капитана
и реве, и кипи,
и звездите гаси океана.
Всяка мачта скрипти,
всяка рея звънти като струна
и лети, и лети,
и лети с триста възли тайфуна.
И лети, и лети.
Добър път, добър път, капитане!