Кой за смъртта ще ни каже няколко честни думи ?
Жалко, няма черни кутии при падналите моряци.
Моливът се чупи, студено, тъмно,
Капитан Колесников пише ни писмо
Ние сме малцина на студеното дъно;
Два отсека взривени, а три още в огън.
Зная, няма спасение, но ако вярваш - чакай.
Ти ще намериш писмото мое на своите гърди.
"Курск" могила срината тресяла се, застинала,
На прощание разрязвах канапите на раждивите нишки.
Над водата мрачно - чайки, кораби...
На земята подводницата спи, но как далече от земята!
После за случилото се дълго ще овъртат.
Ще разкаже ли комисията, как трудно се умира?
Кой от нас е равен, кой герой, кой гадняр,
Капитан Колесников пише ни писмо.