Неделя сутрин е, будят ме музиканти
Сватбено празненство до къщата ми
Момиче в бяло, възхитителна и красива
Крие сълзите си от вчера, започва нов живот
Изпълнена с надежда, щастлива от началото
Както аз с теб,
но след това
такава любов можеш да наречеш епизод
Сълзи нямаме
дори и когато ни се плаче,
колкото е дълъг стажът ни,
толкова са кратки изреченията ни
Един на друг от инат
сме камък на врата
Смелите умират
дори и когато могат да оцелеят
а ти, знам, дори и от моята
плашиш се близост
Кажи дали любовта
сега има нещо общо с това...
Преструваме се на въодушевени всяка пета вечер,
ти мислиш за друга, аз мисля за друг
До гуша ми е дошло от лъжи, кажи ми в лицето
онова, което крием дълго,
можеш лесно да ми кажеш
ще бъда твой завинаги
сто пъти можеш да се закълнеш пред Бог
но след всичко това
всяка любов можеш да наречеш епизод