Камъче в прозореца ми, стъпки по паважа,
ах, каква история, ах, каква история!
Мислите оплита, връзва ми ръцете,
гледаш ме в очите и ми носиш цвете.
Но нещо не излиза,
нещо се изплъзва,
нещо се изнизва
много бързо.
Нещо позабравихме,
никого не срещнахме.
Може би не трябва (×2)
да си търсим грешките.
Трябва да започнем всичко отначало,
има в нас все още обич оцеляла.
Хайде, усмихни се, страшното го казахме,
цветята тихо натопи във вазата.
Но нещо не излиза,
нещо се изплъзва,
нещо се изнизва
много бързо.
Нещо позабравихме,
никого не срещнахме.
Може би не трябва (×2)
да си търсим грешките.
Нещо не излиза,
нещо се изплъзва,
нещо се изнизва
много бързо.
Нещо позабравихме,
никого не срещнахме.
Може би не трябва (×2)
да си търсим грешките.