Калинка дойде от полето,
където иглики цъфтят,
пълзи по дланта ми и ето,
отново се готви за път.
Йе-йе, калинка-малинка,
йе-йе, йе!
И литва над къщи, градини,
разтворила пъстри криле. Йе-йе!
Калинке-малинке, върни ми
от детството малко поне!
Йе-йе, калинка-малинка,
йе-йе, йе!
Калинке-малинке, за тебе, за тебе
поверие старо аз знам, аз знам –
крилца щом разперваш на север, на север,
аз радост ще чакам оттам, оттам.
И някакъв спомен ме парва,
когато на север летиш. Йе-йе!
Как искам по детски да вярвам,
че никога ти не грешиш!
Йе-йе, калинка-малинка,
йе-йе, йе!
Калинке, ще стане ли чудо?
Кажи, ще се върне ли пак? Йе-йе!
Как бие сърцето ми лудо,
дочуя ли свирка на влак!
Йе-йе, калинка-малинка,
йе-йе, йе!
Едва ли, едва ли, едва ли –
не стават сега чудеса, (Йе-йе!)
но силната обич познали,
ний вярваме като деца.
Йе-йе, калинка-малинка,
йе-йе, йе!
Калинке-малинке, за тебе, за тебе
поверие старо аз знам, аз знам –
крилца щом разперваш на север, на север,
аз радост ще чакам оттам, оттам.
И някакъв спомен ме парва,
когато на север летиш. Йе-йе!
Как искам по детски да вярвам,
че никога ти не грешиш!
Йе-йе, калинка-малинка,
йе-йе, йе!