Така е хубаво, че теб те има,
но нямам сили да го изрека.
Душата ми без брод ще стигне
при теб, на края на света.
Очите ни когато се докосват,
запалва се безименна звезда.
Приемам те с това, което носиш –
една себераздала се вода.
Какво си ти – свръхсвят или материя?
Какво си ти – реалност или сън?
Аз тука, на Земята те намерих
в мига, хиляда пъти повторим.
Така е хубаво, че теб те има,
когато стигнах края на света.
Намерих те, ръцете се докосват,
за да се слеят във една съдба.
(×2):
Какво си ти – свръхсвят или материя?
Какво си ти – реалност или сън?
Аз тука, на Земята те намерих
в мига, хиляда пъти повторим.