Какви сме години дочакали,
още какви щем да дочакаме!
Ожени са първото ми любе,
мен канило аз да му кумувам.
Хем кумувам, хем тежко въздишам:
- Кумичке ле, вярна любовничке,
дом да сбереш като кукувичка,
да отгледаш като лястовичка.
Проговори булката под було:
- Венчай, куме, тежко не въздишай,
венчай, куме, свещи не ми гаси.
Това не йе до мене и до тебе,
яла й до мойта майка и до твойта,
че те каил, куме ле, не стават,
ний с тебе двамата да са земим.