А беше както винаги – дойде при мен
на вечерта с последната искра,
мълчеше както в онзи дълго чакан ден,
когато ми донесе любовта.
И само закъснялото признание
витаеше тревожно между нас.
Един до друг, а страшно разстояние
поглъщаше безумния ми глас.
(×2):
Както никой друг целуваше ме ти,
както никой друг в сърцето ми разпалваше жарта
и раздялата превръщаше в изгнание
както никой друг на света.
А беше както винаги – дойде при мен
на вечерта с последната звезда.
Мълчеше както в онзи дълго чакан ден,
когато ми донесе любовта.
Изгарях от прикритото вълнение,
годините се сляха в кратък миг
и сякаш за последно откровение
откъсна се от мен сподавен вик.
Както никой друг целуваше ме ти,
както никой друг в сърцето ми разпалваше жарта
и раздялата превръщаше в изгнание
както никой друг на света.
И раздялата превръщаше в изгнание
както никой друг на света. (×2)