Чудесно утро е.
Лесно за събуждане.
А някой се е родил
и е изненадан от всичко.
Аз също не знам
как е устроен светът.
Но знам едно -
че вече ме чакат
от почти десет минути.
Ти си вписан в този
квадрат на изгрева.
И в светлината, разпиляна
по прозореца.
Има още време, докато
градът се събуди.
А ти живееш
срещу мен.
Как съм те търсил...
Как съм те търсила...
Стотици пъти през стотици зими.
Как съм те търсил...
Как съм те търсила...
Стотици пъти през стотици зими.
Чудесно утро е.
Прохладата ободрява.
И всичко, което ми трябва,
е да пресека булеварда.
Има кафе на ъгъла,
но е затворено.
А няколко крачки по-нататък
са твоят вход, твоят етаж
и твоят звънец - и това не е мираж.
Ти си вписан в този
квадрат на изгрева.
И в светлината, разпиляна
по прозореца.
Има още време, докато
градът се събуди.
А ти живееш
срещу мен.
Как съм те търсил...
Как съм те търсила...
Стотици пъти през стотици зими.
Как съм те търсил...
Как съм те търсила...
Стотици пъти през стотици зими.
Как съм търсил...
Как съм търсила...
Как съм те търсил...
Стотици пъти през стотици зими.
Как съм те търсил...
Как съм те търсила...
Стотици пъти през стотици зими.
Стотици пъти през стотици зими...