Как много тех, с кем можно лечь в постель [Kak mnogo tekh, s kem mozhno lech' v postel'] [Bulgarian translation]

Колко много са тези, с които можеш да лежиш в леглото,

Колко малко са тези, до които искаш да се събуждаш...

И сутрин, тръгвайки си, обърни се,

Помахай с ръка и се усмихни,

И цял ден, се вълнувай, чакай вести.

Колко много са тези, с които можеш просто да живееш,

Да пиете сутрин кафе, да говорите, да спорите...

С които можете да отидете на почивка на море,

И както е редно - и в радост, и в тъга

Да бъдете заедно... Но без да се обичате...

Колко малко са тези, с които искаш да мечтаеш!

Да гледате облаците в небето,

Да пишете любовни слова в първия сняг,

И да мислите за този един и единствен човек...

И да не знаете и искате по - голямо щастие.

Колко малко са тези, с които можете да помълчите,

Които разбират от половин дума и половин поглед,

Този, на който ще даваш без жалост година след година,

И за когото можеш, като награда

Да поемеш всяка болка и изтезание...

Ето така се случват нещата,

Лесно идват, лесно си отиват...

Всичко, защото са толкова много тези, с които можеш да лежиш в леглото.

И малко са тези, до които искаш да се събуждаш.

Колко много са тези, с които можеш да лежиш в леглото,

Колко малко са тези, до които искаш да се събуждаш...

И животът ни оплита като нишка,

И ни мести като на игра.

Ние мечтаем: работа...дом...живот...

Който иска да чуе - длъжен е всичко да слуша,

А в бързината - забелязваш само тела,

Спри...и се загледай в душата.

Ние избираме сърце - с ума,

Понякога се боим да се усмихнем на усмивка,

Но душата откриваме на този,

С когото искаме да се събудим...