Kaimadalthas' Nedstigning [Bulgarian translation]

Тялото на дъбовия дух; вълшебната пръчка.

Магьосник с ключ и маска,

гол и бял, надолу в гробницата,

облечен само с пепелта на нашия свят.

По стените; дълги, остри копия.

По пейките, стоманена броня.

Промъква се безшумно,

вижда пепел от лагерен огън.

Пътувам до дълбините на мрака, където всичко е мъртво.

В тъмното царство на могилата,

където мъртвите тихо седят.

Не трябва да се давам на страха,

а да пътувам до опустошения свят.

Таванът е покрит с щитове,

шлемове, колани, ножове и мечове;

над кафявата пръст на каменната зала

създание, духът на жена.

Пътувам до дълбините на мрака, където всичко е мъртво.

Фигурата на маьосника в дървото отвън,

виси, с извита глава.

Кравата кърви, чувайки плачът й,

магьосникът разхлабва възлите си.

Магьосникът взима даровете си

дадени му от бледите мъртви,

от стари, мрачни каменни гробници

той намира за най-красиви.

Пътувам към Келио.

Пътувам до дълбините на мрака, където всичко е мъртво.

Колани и броня, торти и одежди,

шлемове и светени оръжия,

руни и стихове, сушени плодове,

вратите на гробницата са отворени.

Оръжия ковани от елфи,

за светли преродени мъртви,

които се биха с вълците

в свят вече опустошен.

Пътувам към Келио.

Пътувам до дълбините на мрака, където всичко е мъртво.