Кажете ѝ [Kažete ì] lyrics

Пак е дошла пролетта,

дворът е пълен с цветя –

кажете ѝ.

Пак съм щастлив и засмян,

пак съм щастлив, даже сам –

кажете ѝ.

Пак в утрото в пролетта

спят тихо наш'те деца –

кажете ѝ.

Като страшна непреминала истина

аз съм сам и дълбоко притиснал съм

празнотата ми в пролетта.

Пак птици ще долетят,

до мойта стряха ще спрат –

кажете ѝ.

Те пак ще свият гнездо

до мойто празно стъкло –

кажете ѝ.

Аз съм добре, няма как,

в седем часа ставам пак –

кажете ѝ.

Като страшна непреминала истина

аз съм сам и дълбоко притиснал съм

празнотата ми в пролетта.

Вчера малкият ме попита: „Къде е мама? Да ѝ напишем ли писмо?“, а малката го гледаше учудена – тя още нищо не е разбрала, но вярвам, че и двамата като пораснат, ще ни осъдят.

Като страшна непреминала истина

пак съм сам и дълбоко притиснал съм

празнотата ми в пролетта.

По навик търся в нощта

нейната нежна ръка.

Обичам я,

обичам я,

обичам я –

това само не казвайте.