Аз помня чудния миг :
Пред мен се появи ти ,
Като мимолетно видение ,
Като гений на чистата красота.
В терзанието на тъга безнадежна,
В тревогата на шумната суета,
Звучеше дълго гласът нежен
и сънувах милите черти.
Минаваха години .На бурите порива непокорен,
Разсея прежните мечти
И аз забравих твоя нежен глас,
Твоите небесни черти.
В пустинята , в мрака на заточението,
Влачеха се тихо моите дни.
Без божество , без вдъхновение ,
Без сълзи , без живот , без любов.
В душата настана пробуждане
Отново се появи ти ,
Като мимолетно видение ,
Като гений на чистата красота.
И Сърцето бие в упоение ,
за него възкръснаха отново
И божеството и вдъхновението ,
И животът и сълзите и любовта.