Такава, горена, неизгорена,
обедно слънчева, вечерно синя,
скрих зад думите си съмнение
и от теб, и от теб си заминах.
Вятър искаше да ме люби,
дъжд в очите ми се окъпа,
а пък аз, несвястно, несвястно хубава,
из тревите, из тревите стъпвах.
(×2):
И напук на света, и напук и на времето,
и напук на колелото, дето всичко върти,
и напук на света, изгорена,
влязох в къщата на живота ти.
Малко зимно, много пролетно беше,
аз бях почти никаква.
Съвсем разпиляна, съвсем безволева,
в себе си те повиках.
(×2):
И напук на света, и напук и на времето,
и напук на колелото, дето всичко върти,
и напук на света, изгорена,
влязох в къщата на живота ти.