Къщата на живота ми [Kǎštata na života mi] lyrics

Такава, горена, неизгорена,

обедно слънчева, вечерно синя,

скрих зад думите си съмнение

и от теб, и от теб си заминах.

Вятър искаше да ме люби,

дъжд в очите ми се окъпа,

а пък аз, несвястно, несвястно хубава,

из тревите, из тревите стъпвах.

(×2):

И напук на света, и напук и на времето,

и напук на колелото, дето всичко върти,

и напук на света, изгорена,

влязох в къщата на живота ти.

Малко зимно, много пролетно беше,

аз бях почти никаква.

Съвсем разпиляна, съвсем безволева,

в себе си те повиках.

(×2):

И напук на света, и напук и на времето,

и напук на колелото, дето всичко върти,

и напук на света, изгорена,

влязох в къщата на живота ти.